САМООТРÀВЯМ СЕ, -яш се, несв.; самоотрòвя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Книж. 1. Отравям сам себе си с нещо. – Нещо неприятно! – сви устни инспекторът. – Веднага след вашето излизане той се е самоотровил с цианкалий. П. Бобев, ПХ [еа]. Самоотровила се е съпругата на известния поет в отсъствие на мъжа си. Не е оставила никаква записка. Причините са неизвестни. Злат., 1930, кн. 1, 33.
2. Мед. За организъм – отравям се с отровни вещества, които се образуват в самия мен. Организмът започва бавно да се самоотравя. Признаците са подут корем, неприятен дъх, качване на килограми. СТ, 2003, бр. 17, 5.